Не мога да повярвам, че те има.
В коралите от спомени отнесен,
аз гаснех мълчаливо до безименност,

Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.

Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото

                                       
Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.

Последният свидетел на живота
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.

...И ще помоля вятъра да ми прости,
че си отивам без да го погаля...
че не докоснах нежните треви