Безусловно темата за клишетата в творческия процес никак не следва да бъде пренебрегвана. Преди време попаднах на едно много интересно есе, озаглавено: "Клишето и клишетата, които не са клишета", с автор Валери Димитров. ...

       Темата за свободата и свободната воля е вълнувала човека, още откакто е придобил способността си да мисли. Изписани са тонове съчинения върху нея, но това което ги обединява е безсилието да бъде даден точен отговор на двата фундам...

Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...

Аз няма да те преживея, моя смърт.
Със тебе се родих и ще умра със теб.
Намразих те и те обикнах пак в омраза.

Беше сън.
Беше вчера.
Нашето вчера.

Родил съм се безлик затворник
сред сития охранен свят.
Свободният е днес бездомник,

И в тези часове на мрака
те чакам да се прибереш.
Ела си - дай ми тайно знака,

Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.

Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам,
искам да ме грабне.

Обичам те моя Любов,
тъй мъничка, крехка и нежна.
За твоя лик аз съм готов

Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,

Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.