Последният свидетел на живота
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието)
вълни високи километри
към тебе да прииждат.
Да скриват слънцето
със гриви бяла пяна
под огнените дъждове -
стрели безбройни
на страховития
до нереалност залез...
Кажи, нима не е красиво?
Завесата на този свят да спуснеш
и мъртвите да ръкопляскат.
Ужасна тръпка в костите засяда.
Вселената издава странен звук -
една огромна
и издута жаба...
Да видиш божие творение,
напълно как се сляга...!
Руините разсипани
под фантастичен похлупак.
Най-демоничното да тържествува.
Гневът на Другия - отсрещен бряг.
Възкръснал за присъда гневна.
Върховен пристъп,
отвеждащ твоята душа
зад всичките химери.
Пространството огънато
в последен  знак...
мистично влизащ
през очите...
до дъното на крехкото ти аз.
Насладата си заслужава
тояжката от неизвестност.
Не, не мисли, а пожелавай -
дано се сбъдне видението ти докрай...
Светът ще си отмине,
а ти на своя Хребет -
самотен призрак
по пътя си неземен продължаваш...!