Тази зловеща приказка се случила през бъдната 4991 година в една малка страна, наречена Бълхария. Бълхария имала голяма столица, кръстена със звучното име Суфия. Причината за присвояването на това име станал известния суфистки учител ...

 
Прегърна ни с небесносинята прегръдка юли.
И хванали ръце, препуснахме по хълмовете на небето.

                                                           На Елица Ангелова
 
На този ден се сещам винаги за теб -

Изгрявам вече - ярък знак,
от дъното на тъмната вселена.
И всяка смърт ме радва пак -

Сини са очите на морето -
като истина от спомен...!
Виждам ги големите вълни -

Далеч от безпощадните завои
се чувствам гладък и оразмерен.
Приемам даже чуждите за свои

Понякога изпитвам страшен гняв,
поглеждайки човешките лица.
Не съжалявам майките за жребия корав,

Аз още вярвам в тихото небе -
последното, което никой не е стигал.
Там моят двойник е венчан за теб.