Валиш - безкрайнотопъл дъжд,
проникваш
през фините отвори

Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае

                                                      на Йо
Беляза ме с любов - умря грехът!
Пресякохме се - ненадейни криви.

Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото

Насън откъснах есенно кокиче.
Бе надживяло с порив пролетта.
Приличаше на девствено момиче

         Още от училищната и предучилищна скамейка ни внушават, че математиката е точна и безпогрешна наука и ние се изпълваме с немалка доза респект по отношение на нея. Мастити личности са се произнасяли, че една наука може да се смята...

Обичам те, защото си прекрасна,
полегнала на стихналата гръд.
Потъвам в погледа ти замечтаноясен,

Слепецът почуква с тояжка, геният с мисъл.

В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен

Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера

Познавах аз един заварчик бледен.
Невежеството не му беше цел.
Ала притиснат от заварките поредни

Финесът на света се разрушава.
Постигнатото с труд, с години мъка.
Очите вече ясно различават