За теб, Кралице на мечтите ми,
днес пиша този стих на вечността.
Луната с булченски воал ориса ни

Бели точки във светлобелия глас на дъжда,
колко хора носят смъртта си в очите...
Вън студено запръска дъждът,

Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих

Една частица тайно в мен стреми се
над Бог и празнотата да се рее.
Тълпите храмови - коленичили ничком,