на WC
С Пако Рабан дваминцата качихме трена.
По подбалканската - направо към ЧУмерна.

Отдръпна се от мен като море
от детски сън, без брегове.
И търся още синия му цвят

Заслушал се в растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене

"Смъртта - великата загадка на живота" - имаше книга с такова удачно заглавие /с автор: Хърби Бренън/.
Почти всеки човек, съзнателно и несъзнателно, е жертвал част от времето си за размисли върху тази вечна тема. Общото за всички мислите...

В Джокондата на залеза с отсрочка,
дочуваш пак копитата на дните.
Смаляваш се на малка черна точка,

Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.

Тишината е изстрел...!
И няма ранени. -
Само слепени

Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява  небосклона

Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.

Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен
да станеш стръкче цвят върху паважа

Ехо е останало във пещерите,
до което няма да достигнем.
Само стръмното платно на облаците

и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...