За твоето ухание мечтая -
възвишен миг сред земната пустиня.
Душата ми от самота те вае,

Мнозина виждат в математиката истинско страшилище, но нерядко тя е като грациозна балерина. Следващата скромна задачка ще ви убеди във верността на твърдението ми, уважаеми читатели.
Задачка-закачка: Вярно ли е, че всички триъгълници с ...

Центростремително след залеза се спускам.
Догонвам слънцето в поредния вираж.
По нишките-лъчи  -  Майол се гмуркам -

"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
Къде е тук въпросът...?
Дали си истински, без бъдеще,

Когато си най-близо си далечна,
но те усещам върху свойта длан -
красива пеперуда от ветрило вечно,

Все още, все още съм тук -
образът смътен във огледало.
Неусетно пресъхващ капчук.

Внезапни трусове ще възвестят
последното наследство от света.
Ще бягат птиците - спасителният връх

Върху безсънни керемиди полегна лятото, 
но времето изтече.
Жълтеят спомените оцелели слято,

Усещам любовта си като рана...
Ранен от твоята божествена любов,
светът за мен е непотребна пяна

И в смътен миг, далеч от тук,
в прозореца на бъдещето спрял,
навлизам с поглед в краткия си път,

Какво е любовта?
Най-простото.
Да искаш да си вън

През залеза несвършващ съм студен,
избълвал сетните надежди
и вярата - безсмислена илюзия...