Изгуби се - самотна струйка дим,
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -

Така ми липсваш - тиха и омайна,
единствена, която ме усеща.
За всички други ще остане тайна

Единствената винаги ще бъдеш.
И в хладния и в жаркия от огън ден.
До лудост образа ти свят прегръщам,

Бъди нестихваща лавина от любов!
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,

Самият бог ехидно ми се смее:
- Не виждаш ли, че вече не ти вярвам.
Наказах те по-лошо от злодеи,