Денят на Минотавъра приижда...

По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен.

Светът е лабиринт без изход,
хвърчило от несбъднати мечти.
Духът се храни с пропасти, но иска
завинаги над тях да полети.

Денят на Минотавъра пронизва...
Амбицията ражда суета.
Надвесил се над бездна (от корниза),
аз виждам Истината долу - във калта.

Съзирам я съблечена - до голо.
Въргалят я безчислени тела.
Дали със меча на честта се е пробола,
или загърнала се е в мъгла?

Денят на Минотавъра обгръща...

По блудни траектории се стича -
до всекиго достига този ден.
Часовникът ми пясъчен изтича.
Пустиня ражда пясъкът слепен.