На моя инспейс blackjack12, който ми продиктува този текст Отгоре
Кой си? -  се питаш.
Отговор не получаваш.

Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,

В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,

Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби

Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре

     
Бъди с  цвета на цъфналата вишна.
Най-омагьосващият цвят за мен.

Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,

                 
Ти бродиш, странница в запалени гори.
От векове те търся в не едно прераждане.