Малкото носорогче пита майка си Носорогогейша:
- Мамо, защо живееш?
- За да те отгледам и науча да се оглеждаш в огледалото на чуждото величие, така както всяка сутрин се оглеждам в него аз - отговаря Носорогогейшата.

На върха на иглата застанал,
триста дяволи дишат в тила ми.
Запокитвам в небесната яма

Малкото носорогче се обръща към своята майка - носорогогейша:
- Много си умна мамо.
- Да не съм те чула пак да ме обиждаш - сопнала се носорогогейшата.

- Мамо, защо си толкова дебела? - пита малкото носоргче чудовищно тлъстата Носорогогейша.
- Защото маминото като бях малка татко ми каза, че умът се мерел на килограм тегло.
- И какво стана - поумня ли? - пита любопитното носорогче.

Сега съм само твой. И залезно догарям.
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.

Тънък конец е пътеката.
Един зек оцелял по нея върви
сред пристанища на ръждясали кораби...

Ще бъдем пак прегърнати и нежни,
нехаещи за този пошъл свят.
Нехаещи за всички хора непотребни.

Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа

Насън погалих коледна свиня.
Наточиха ножове да я колят.
Едно джудже се появи с кама,

Презирам жалките човешки същества.
Играят своите мизерни роли.
Далеч от тях откривам любовта

Угасват страстите с последен блясък,
отложен в тихите меандри на кръвта,
ята са спомените и с отчаян крясък

Достигна ли до замъка на ветровете?
До залата на пълното затишие...?
Там пир на сенки-призраци неистово просветва,