Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2016 10:10 - Савасана
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:
3



Изгрявам вече - ярък знак,
от дъното на тъмната вселена.
И всяка смърт ме радва пак -
чрез нея живото ще се въззема.

Умира старата мома в легло,
навярно изоставена от всички.
И старият ерген - без опело.
Умирайте - умирайте самички!

Смъртта е песен на звънтящия живот,
на дръзналото да роди промяна.
Когато гледам аз пореден гроб,
душата ми от радост е огряна.

И спирам се от некролог на некролог,
като от цвят на цвят политнала пчеличка.
Защото хобито ми е да съм жесток
към мъката човешка, тъй мъничка.

Нищожната ни земна суета
смъртта с косата си завинаги осуетява.
Звездите греят само в пустота,
животът само в смърт не се смалява.

Един прекръстен земен силует,
какво е за шумящата като шампанско вечност...?
Смъртта превръща мъртвия в поет,
запращайки го в пълна неизвестност...!



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5977809
Постинги: 3353
Коментари: 21270
Гласове: 3519
Архив
Календар
«  Юни, 2025  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30