Постинг
19.07.2016 10:10 -
Савасана
Изгрявам вече - ярък знак,
от дъното на тъмната вселена.
И всяка смърт ме радва пак -
чрез нея живото ще се въззема.
Умира старата мома в легло,
навярно изоставена от всички.
И старият ерген - без опело.
Умирайте - умирайте самички!
Смъртта е песен на звънтящия живот,
на дръзналото да роди промяна.
Когато гледам аз пореден гроб,
душата ми от радост е огряна.
И спирам се от некролог на некролог,
като от цвят на цвят политнала пчеличка.
Защото хобито ми е да съм жесток
към мъката човешка, тъй мъничка.
Нищожната ни земна суета
смъртта с косата си завинаги осуетява.
Звездите греят само в пустота,
животът само в смърт не се смалява.
Един прекръстен земен силует,
какво е за шумящата като шампанско вечност...?
Смъртта превръща мъртвия в поет,
запращайки го в пълна неизвестност...!
от дъното на тъмната вселена.
И всяка смърт ме радва пак -
чрез нея живото ще се въззема.
Умира старата мома в легло,
навярно изоставена от всички.
И старият ерген - без опело.
Умирайте - умирайте самички!
Смъртта е песен на звънтящия живот,
на дръзналото да роди промяна.
Когато гледам аз пореден гроб,
душата ми от радост е огряна.
И спирам се от некролог на некролог,
като от цвят на цвят политнала пчеличка.
Защото хобито ми е да съм жесток
към мъката човешка, тъй мъничка.
Нищожната ни земна суета
смъртта с косата си завинаги осуетява.
Звездите греят само в пустота,
животът само в смърт не се смалява.
Един прекръстен земен силует,
какво е за шумящата като шампанско вечност...?
Смъртта превръща мъртвия в поет,
запращайки го в пълна неизвестност...!
Няма коментари
Търсене
