Постинг
04.06.2018 14:20 -
Дойдох за миг да зърна този свят
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2097 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2020 17:56
Прочетен: 2097 Коментари: 11 Гласове:
-5
Последна промяна: 20.12.2020 17:56
Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив,
затулваше очите на цветята.
Наметна самотата с плащ ръждив,
а есента изгуби своята позлата.
Останах втренчен в тъжния кордон
на облаци - изгнаници небесни.
Те - бели айсберги, след черен щорм
изливаха поройните си песни.
Дойдох за миг да зърна този свят.
По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
Раздал душата си, да стана по-богат,
но в моя антидвойник се превърнах.
Неземен път ми предстои отвъд.
Не се страхувам в него да закрача.
Отхвърлил бремето на крехка плът,
готов съм да застана пред палача.
И ако той последна дума ми даде,
ще го попитам с тайнствена усмивка:
Нима помисли си, че всичко ти ми взе,
забрави ли, че аз така поисках.
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив,
затулваше очите на цветята.
Наметна самотата с плащ ръждив,
а есента изгуби своята позлата.
Останах втренчен в тъжния кордон
на облаци - изгнаници небесни.
Те - бели айсберги, след черен щорм
изливаха поройните си песни.
Дойдох за миг да зърна този свят.
По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
Раздал душата си, да стана по-богат,
но в моя антидвойник се превърнах.
Неземен път ми предстои отвъд.
Не се страхувам в него да закрача.
Отхвърлил бремето на крехка плът,
готов съм да застана пред палача.
И ако той последна дума ми даде,
ще го попитам с тайнствена усмивка:
Нима помисли си, че всичко ти ми взе,
забрави ли, че аз така поисках.
анонимен написа:
атски си некъдърен и си близач на путеси русеси и купучки
Вятър те вее на бял ат, анонимен, а се правиш на принца:))
То е най-красноречиво!
цитирайНямам какво да добавя!
Горе, гледам, се поспряла Завистта, но и тя е доказателство за същото, само че от опакото на огледалото.
цитирайГоре, гледам, се поспряла Завистта, но и тя е доказателство за същото, само че от опакото на огледалото.
И аз се страхувам с малко думи да коментирам...
Бих си го записал за да прочета пак като се оплета в празнословната суета на живота :-)
цитирайБих си го записал за да прочета пак като се оплета в празнословната суета на живота :-)
nalia написа:
Каквото и да кажа за стихотворението, Младене, ще е малко! То е най-красноречиво!
но много ме зарадва фактът, че стихът ми издържа на твоите критерии за поезия. Силно съм трогнат и ти пожелавам много радостни сбъдвания през новата седмица!
rosiela написа:
Онемях от възхита, Младене! Нямам какво да добавя!
Горе, гледам, се поспряла Завистта, но и тя е доказателство за същото, само че от опакото на огледалото.
Горе, гледам, се поспряла Завистта, но и тя е доказателство за същото, само че от опакото на огледалото.
И двамата с теб знаем, че 7-ма пейка е мястото на анонимността и на завистта. Ще ми се милостивият Господ да я трансформира час по-скоро в 7-ма алея!
lexparsy написа:
Комплименти ! И аз се страхувам с малко думи да коментирам...
Бих си го записал за да прочета пак като се оплета в празнословната суета на живота :-)
Бих си го записал за да прочета пак като се оплета в празнословната суета на живота :-)
и нека вдъхновението да не те напуска!
missana написа:
...
и нека вдъхновението да не те напуска!
и нека вдъхновението да не те напуска!
, и тебе !
Стараем се Младен, положителните вдъхновения да са повече в този блог, че да компенсират житейските някак :-) Но май не се получава много с присъствието на АтСкиталци с изтръпнала ерудиция :-)
Между другото и аз не знам как се получава „анонимен“. Аз излизам така като си сменя нет-връзката без да излизам от блога… Но то е ясно кой е… те са само няколко с полюции в чужди блогове :-)
lexparsy написа:
. . . и нека вдъхновението да не те ...
, и тебе !
Стараем се Младен, положителните вдъхновения да са повече в този блог, че да компенсират житейските някак :-) Но май не се получава много с присъствието на АтСкиталци с изтръпнала ерудиция :-)
Между другото и аз не знам как се получава „анонимен“. Аз излизам така като си сменя нет-връзката без да излизам от блога… Но то е ясно кой е… те са само няколко с полюции в чужди блогове :-)
missana написа:
...
и нека вдъхновението да не те напуска!
и нека вдъхновението да не те напуска!
, и тебе !
Стараем се Младен, положителните вдъхновения да са повече в този блог, че да компенсират житейските някак :-) Но май не се получава много с присъствието на АтСкиталци с изтръпнала ерудиция :-)
Между другото и аз не знам как се получава „анонимен“. Аз излизам така като си сменя нет-връзката без да излизам от блога… Но то е ясно кой е… те са само няколко с полюции в чужди блогове :-)
Аз лично отдавна съм се досетил за името на главния Полюционер. Сигурен съм, че и ти държиш това име на върха на езика си. Предполагам, че и останалите вече са се досетили. Трябва просто да се преброят известно количество пейки и то по-малко на брой от двуцифрено число!
Прекрасно..., по-образно, по-красиво, по-завладяващо - няма как да бъде...!!!
"Дойдох за миг да зърна този свят.
По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
Раздал душата си, да стана по-богат,
но в моя антидвойник се превърнах."
цитирай"Дойдох за миг да зърна този свят.
По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
Раздал душата си, да стана по-богат,
но в моя антидвойник се превърнах."
vedrina написа:
Прекрасно..., по-образно, по-красиво, по-завладяващо - няма как да бъде...!!!
"Дойдох за миг да зърна този свят.
По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
Раздал душата си, да стана по-богат,
но в моя антидвойник се превърнах."
"Дойдох за миг да зърна този свят.
По-гол от просяк, с вик да го прегърна...
Раздал душата си, да стана по-богат,
но в моя антидвойник се превърнах."
Радвам се и съм Ви благодарен, че изрично я отбелязахте!
Ведър и щастлив ден Ви пожелавам!