Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Април, 2017 г.
16.04.2017 23:01 -
Играта
Може би е много сложна играта!
За крайния -
изтласкан в края на живота,
За крайния -
изтласкан в края на живота,
15.04.2017 00:00 -
Страхове
Страхувам се от бели облаци.
Това фобия ли е?
Кажи ми Драконе на
Това фобия ли е?
Кажи ми Драконе на
13.04.2017 23:09 -
Импресия на мислите
Кентавърът на мислите сега говори с теб.
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
12.04.2017 23:52 -
Летене
Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
11.04.2017 23:51 -
Невъзможна любов
Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
11.04.2017 00:43 -
Пътуване към нищото
Живота се връща - изгубена гара в мъглата
и с неизвестност величествен пак те посреща,
миг само - ето лицето познато,
и с неизвестност величествен пак те посреща,
миг само - ето лицето познато,
10.04.2017 00:20 -
Великден
Великден е! И фреските бледнеят.
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.
08.04.2017 23:36 -
Викът
Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
08.04.2017 01:13 -
В деня на гибелта
Ще има ли война...?
Страхувате ли се душици дребни?
Животчето ви е увиснало като мушичка,
Страхувате ли се душици дребни?
Животчето ви е увиснало като мушичка,
07.04.2017 13:08 -
За червената мотриса...и още нещо
Где е днес червената мотриса?
Релсовият път се поизноси.
В Брюксел чак забегна машиниста.
Релсовият път се поизноси.
В Брюксел чак забегна машиниста.
06.04.2017 14:05 -
Дивите баби
Дивите баби святкат с очички.
Те надживяват орли, костенурки.
Хленчещи винаги стигат еднички,
Те надживяват орли, костенурки.
Хленчещи винаги стигат еднички,
04.04.2017 22:58 -
Неизбежно
Идва ден, след който всеки губи.
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Търсене
