Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,

Духът е обречен на тебе, любов!
В очите те гледам, далечен...
Не виждам те - просто съм зов.

Прокраднах се. Прокраднах се на пръсти
край моята съдба.
Не ме видя, улисана в гнева си.

Направи ме щастлив в единствен миг,
пред мен по-светла и от лунното сияние.
Очите омагьосани от твоя нежен лик

Останахме един във друг - ками забити,
в една вековна и бездънна празнота.
Извади ли ни бог ще рукне скритото

Под светлината нощна на Венера
копнея аз за твоята прегръдка.
Сънувам ласките от бившето ни вчера -

Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера

Блекдаун за тебе, поете!
Издигна се твърде високо.
Полюшна се слънцето в тремор -

Поетът е роден за Самота
в окото на огромен кървав залез.
Кърви вселената, превърната в сълза.

     Талантът да се изказват смислени и дълбоки хипотези се среща рядко. Разбира се тук и късметът играе немалка роля. Но едно е важно - че не се изисква къртовски труд и тясна специализация, за да формулирате хипотеза, а най-вече нюх. Т...

Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.

Този въпрос е смислен, защото сме непрестанни свидетели как религиозни фанатици узурпират понятието вяра. Не по-малко смислен е и въпросът дали вярата се редуцира единствено до религиозни доктрини. Изобщо - съвместими ли са вярата и докт...