Високото небе надвесва мислите
и пропастта е бъдещата гара...
Опитвам се над него да летя,

Отдръпна се от мен като море.
От детски сън - без брегове.
И търся още синия му цвят

Само смъртта е безсмъртна! -
Ангелът с черни крила.
Щом те докосне, изтръпнал

Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,

Махалото на Времето възседнал,
прелиташ в транс
над тихата му бездна.

      Беше роден плувец. Кроулист. Наричаха го брата на делфина. Морската стихия го влечеше. Предпочиташе бурното море. За него то бе истинското предизвикателство - да преодолява белите гриви на вълните с изящество и лекота, а х...

     Мето се приближи към единственото работещо гише на Централната софийска поща. Трябваше спешно да изпрати в чужбина важни документи. В пощенската зала беше странно тихо и безлюдно. Сякаш руснаците бяха експериментирали с тайнствено н...

* * *
Ненужна чаша пак денят издига  
и дъното обръща се нагоре. -

Да балсамираш собственото тяло,
ума да балсамираш със надеждите -
душата отделила се изцяло

Искаш ли да получиш прозрение?
По-бърз от времето трябва да станеш.
Сянката си да надбягаш.

     Анаконд Петров потъна в огромния си фотьойл и започна да медитира върху миналото си.  
Н А У К А
М Н О Г О

Почувства се като слънчоглед в мъгла.
Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.
Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.