Повиках те от тъмната си бездна,
в която бях затворник на смъртта.
Яви се ти и с любовта превзе ме -

Иванчо: Тате, защо от БСП са толкова активни напоследък?
Бащата: За да не ги помислят за пасивни хомосексуалисти!

Тънко нещо е поезията.
Пролив между думите
трябва да откриеш...

Иванчо: Тате, защо президента размахва често юмрук?
Бащата: Защото няма какво друго да размаха!

Иванчо: Тате, чух, че призидента N си имал гадже. Вярно ли е?
Бащата: Да.
Иванчо: То как се казва?

Аз не вярвам на лятото топло.
Ще отмине съвсем без следа.
В неотронил се есенен вопъл

По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.

В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов)
Все някога идва му краят
на стария -  жив маскарад.

Най-незабравимото време -
то остава, моя тъжна любов!
Надделяло над стремглавото бреме,

Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,

Победата на клада не изгаря!
Светът в победа пак ще се роди.
Една победа значи нова вяра

Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"
       Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко ста...