Почувства се като слънчоглед в мъгла.

Току-що бе скъсала с мъжа, в когото някога вярваше безрезервно.

Пръстите й бяха странно изтръпнали, миглите й нервно потреперваха.

Студени тръпки пробягваха аритмично по тялото й.

Скъпата безсмислица, наречена живот, остана като миражен оазис на хоризонта в

огледалото за обратно виждане.

Какъв е смисълът на дните? Само да ги броим ли? Докога и защо?

Нима е в детския смях на свидната собствена рожба?

Или е в игривото котенце, което се сгушва в скута ти и блажено започва да

мърка...?

А тогава за какво са звездите, милиардите слънца, пеещите планети, космическата

тъмнина, бездните?

Кому и за какво служат те и  можем ли да ги игнорираме?

...А любовта?

Не е ли само една програма в нас, която сработва като временен наркотик, след

който всичко става още по-болезнено и безсмислено...?

Тишината не даваше отговор. Никой не даваше отговор. Нищо не даваше отговор.

Залутана в дебрите на тези нескончаеми въпроси без отговор,

които правеха всичко да изглежда безнадеждно объркано, съзря с последни

сили бръснарското ножче и тънката струйка кръв, изтичаща от вените й по ръба на

ваната.

Изпитваше странно упоение. Него вече го нямаше тук - в настоящето.

Нямаше да го има и в бъдещето. Беше отпътувал преди нея, изоставяйки я в един

леден и злокобен свят.

Свят, в който не можеше да се разтвори. Свят, който не искаше да я приеме.

Затова сега скъсваше и с него. Защото не я заслужаваше.

Смисълът на безсмислието. Последната тема за размисъл. Последният акорд.

Вън от вселената, вън от Бог, вън от всичко.

Защото, когато си вън, преставаш да бъдеш в каквото и да е.

А тогава за нищо не ти е жал. И виждаш единствено бялото лице на еделвайса.

Като бял циферблат на часовник без стрелки, оставил времето зад гърба си...

там,

никъде,

несега,

нетук,

недругаде.

Вовеки веков и амин!

http://www.videoclip.bg/watch/1170034_tanita-tikaram-twist-in-my-sobriety-s-gradeni-bg-subtitri