Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -

Не ме спасявай повече - не бива!
Аз пътник съм към странната страна.
Ти беше "сляпа". Беше милостива.

Кое е по-достойно за душата -
да си доволстващо животно
или недоволният

       Петър Гогата бе научен сътрудник в един от невзрачните и многобройни научни институти на БАН. Мъж на Христова възраст с атлетична - Джек Лондоновска, физика, той си бе заплюл да изкара живота си зад едно поизтъркано бюрце, находящ...

Затворник съм в огънато пространство.
Прелитат закъснели зли светулки.
Там, в светлините им, абцисно гасна.  

         Тя изплува в живота му като руска атомна подводница от дълбините на поетичния Северен ледовит океан. Непредсказуема, властна и с хъс. Нещо в нея му напомняше за херцогиня Алба от знаменитата картина на Гоя - Голата Маха. Изпълне...

Две рошави дръвчета
сред мътния квадрат на спомена,
подобно мен и теб,

      Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклу...

Лудостта ми прилича на дим -
към небето бездънно възнесен...
И в сърцето съм лесно раним,

       От малка се чувстваше като пеперуда.  Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час.  Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към сво...

Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
 случайности и време, и съдба,

Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива