Тя стоеше пред огледалото с издутите си от поредната пластична операция джуки.  Лицето й бе въплъщение на сладострастието. Тъмните кръгове под очите й, образувани от безброй порочни нощи, в които отдаваше плътта си на всеки срещн...

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.

По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.