Бъди последното му вдъхновение,
Кралице моя, в мрака на нощта.
На валс те кани Непотребния,

Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми, Драконе на

Във златните обятия на залеза
усетих тайнството на твоята прегръдка.
От спомена дошла - от първото ни време.

Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани