Запитвал ли си се какво изпитва
умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.

Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...

Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...

В следите на изгубеното време
все още търсиш своята химера.
Илюзиите винаги превземат

Миниран си със себе си навярно
в живота монотонен, без следи.
Две точки свързваш само по случайност

 
      Тя стана рязко от изцапаното легло, забърса изтичащите секрети и намести полата си. След нея се изправи Майора -  мускулест мъж с груби черти и режещ поглед. Непохватно закопча ципа на панталона си. Двамата бяха бързали толко...

Внезапни трусове ще възвестят
последното наследство на Света...
Ще бягат птиците - спасителният връх

Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.

             Тази сутрин Ветко стана по-рано от обичайното. Трябваше да се измие, а после да разнесе пустите вестници и списания. Районът, който му отредиха от "Труд" бе твърде обширен. Ще разнеса пущините /помисли си/, а после ще се изт...

Оглежда се последният Му образ
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.

Родих се мъртъв,
мъртъв се родих
от тежък сън възкръснал в пуст живот.

Жесток е този глад - гладът ти за безкрая...
Пред пещерата на съмнението се търкалят
купчини кръгове на птици отлетели...