премигва сфетофарът на луната.
И издължена сянка съм
на жълтомраморната й пътека.

В една абсолютно равнинна страна имало повече от 10 на брой различни градове. От всеки град излетял самолет и кацнал в най-близкия до него град. Имало ли е град, в който са кацнали повече от 5 самолета?

Иванчо: Тате, вярно ли е, че във Владайската река още има злато?
Бащата: Вярно е синко.
Иванчо: А ти как научи?

И сляпата ти нощ напразно търси бряг,
че всеки бряг е само светлина и вяра,
а страшното петно, изрязано от мрак,

Дъхът на юли силно ме замая
и скитам хълм по хълм във транс.
По-волен съм от птиците на рая,

Сянка от тъга...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...

Иванчо: Тате, може ли заек да оправи слоница?
Бащата: Може, ако заекът е от Владая.

     Нощес сънувах един от поредните си кошмари. Незнайно как се бях озовал на планета, всички жители на която, с изключение на мен, бяха жени. Аз пък, кой знае защо се оказах тесен специалист с две специалности - ендокринолог и гинеколо...

Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Не мисли за бъдеще, аз съм пред зима.

Събудих се от крясъка на самотата,
заседнал в гърлото, подобно кост от риба.
Чуждее всяка близост в пустотата -

Бъди нестихваща лавина от любов!  
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,

Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме