Тънко нещо е поезията.
Пролив между думите
трябва да откриеш...

Аз не вярвам на лятото топло.
Ще отмине съвсем без следа.
В неотронил се есенен вопъл

По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.

В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов)
Все някога идва му краят
на стария -  жив маскарад.

Най-незабравимото време -
то остава, моя тъжна любов!
Надделяло над стремглавото бреме,

Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,

Победата на клада не изгаря!
Светът в победа пак ще се роди.
Една победа значи нова вяра

Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"
       Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко ста...

Мисли
заглъхнали
страннопомръкнали

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих

Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,

...И ще помоля вятъра да ми прости,
че си отивам без да го погаля...
че не докоснах нежните треви