Постинг
29.08.2021 08:56 -
Скитници след лято
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 870 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2021 08:57
Прочетен: 870 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 29.08.2021 08:57
По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята
(надеждите претръпнали отнасят) -
сърфисти на пристаналия вятър,
в триъгълни кордони с чезнещ блясък.
...И мислите унило се разхождат -
клошари сред ръждясалото време.
Контейнерът на бъдещето гложди
сърцата ни, преди да ги обеме...
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята
(надеждите претръпнали отнасят) -
сърфисти на пристаналия вятър,
в триъгълни кордони с чезнещ блясък.
...И мислите унило се разхождат -
клошари сред ръждясалото време.
Контейнерът на бъдещето гложди
сърцата ни, преди да ги обеме...
БРАВО. МНОГО ИСТИНА И МЪДРОСТ ИМА В ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ.
цитирайrosiela написа:
Младене, БРАВО. МНОГО ИСТИНА И МЪДРОСТ ИМА В ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ.
Човек тръгва към своята Есен с претръпнали вече надежди. А мислите му – като клошари, все още търсят останки от преживени добри мигове – спомени.
Бъдещето не обещава нищо на оглозганото сърце.
Може да има такъв поглед към настъпващия край, но може да има и друг...
Нека бъде светлина в душата ти, Поете!
цитирайБъдещето не обещава нищо на оглозганото сърце.
Може да има такъв поглед към настъпващия край, но може да има и друг...
Нека бъде светлина в душата ти, Поете!
zemja написа:
Тъжен алегоричен текст. Човек тръгва към своята Есен с претръпнали вече надежди. А мислите му – като клошари, все още търсят останки от преживени добри мигове – спомени.
Бъдещето не обещава нищо на оглозганото сърце.
Може да има такъв поглед към настъпващия край, но може да има и друг...
Нека бъде светлина в душата ти, Поете!
Бъдещето не обещава нищо на оглозганото сърце.
Може да има такъв поглед към настъпващия край, но може да има и друг...
Нека бъде светлина в душата ти, Поете!
Благодаря ти за чудесния коментар, Земя!
