Често се търся отново
в тихите улици вън,
но е изчезнал безследно

Пред мен стои отворена 67-мата книга на изключителната българска поетеса, Росица Копукова. Поетеса, която пише мащабна поезия, наситена с пророчески прозрения и с винаги дълбок смисъл. Поезия, която повдига завесата, зад която лежи Тайнс...

      Спомените. Ах, спомените!
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни н...

Дори да дойде ден да си ми чужда,
ела при мен, аз пак ще те прегърна.
Дори и нашата любов да е заблуда,

Как неусетно си отмина пролетта.
Изчезна призрачно последната омая.
Остави тя в безбройните цветя

Сам!
Къде?
Сам!

Иванчо: Тате, тези новичките - Петков и Василев, издигат лозунга "Промяната продължава". Какво ще рече това?
Бащата: Ще си сменят пола!
Иванчо: А с каква цел, тате?

Иванчо:
Тате, Петков и Василев много ми напомнят на някакви известни личности, но не мога да се сетя за имената им.
Бащата: Напомнят ти на Фреди Меркюри и Елтън Джон.

В един фатален ден на ноември
баща ми умря.
Бяхме само тримата -

Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: Празен си!

 
       Вятърът безмилостно блъскаше в стъклата на града. Ураган, ураган, ураган! Хвърчаха и падаха керемиди от покривите на уплашените до смърт къщи. Летяха ламарини като свободни и гневни гилотини, заплашвайки да отрежат нечия нищо н...

Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,