Постинг
21.08.2021 20:09 -
Тъмнее синевата
Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено,
щом виждаш тривиалност във финала.
От сънищата на пророците предречено,
се ражда в мене божието тяло.
И ме извайва неусетно в статуя,
застинала в подножието на възмездие.
Ще оживея ли в това разпятие,
или ще пиша вечно в междуредие?
Един самотен хребет се издига
от бездната на всичко неживяно.
Тъмнее синевата и пристига
поезията в образа на жива рана.
за съжаление понякога е точно така. Прекрасно си го изрекъл.
Та по този повод да кажа - добавям още 2 твои стихотворения.
цитирайТа по този повод да кажа - добавям още 2 твои стихотворения.
rosiela написа:
Младене, за съжаление понякога е точно така. Прекрасно си го изрекъл.
Та по този повод да кажа - добавям още 2 твои стихотворения.
Та по този повод да кажа - добавям още 2 твои стихотворения.
missana написа:
rosiela написа:
Младене, за съжаление понякога е точно така. Прекрасно си го изрекъл.
Та по този повод да кажа - добавям още 2 твои стихотворения.
Та по този повод да кажа - добавям още 2 твои стихотворения.
rosiela написа:
Харесват ви много.
missana написа:
rosiela написа:
Младене, за съжаление понякога е точно така. Прекрасно си го изрекъл.
Та по този повод да кажа - добавям още 2 твои стихотворения.
Та по този повод да кажа - добавям още 2 твои стихотворения.
Затова от всичко непреживяно боли. И се ражда тъжна поезия.
Харесах, Мисана!
цитирайХаресах, Мисана!
zemja написа:
Да, всяко начало е обречено. Затова от всичко непреживяно боли. И се ражда тъжна поезия.
Харесах, Мисана!
Харесах, Мисана!