В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов)


Все някога идва му краят
на стария -  жив маскарад.
Едни се насочват към рая.
Други - към мрачния ад!

Не зная къде ще отседнеш
в бездънното - тъжно отвъд.
Заглъхнаха дните ни - песен,
от глухия див кръстопът.

На гроба, ти тихо изправен,
ще стискам частичката пръст.
Отвътре горчиво ще плачем,
побити на крехкия кръст.

Ще липсваш - ужасно ще липсваш.
Животът след теб ще тежи.
Затворен в подземната истина,
по-страшна от всички лъжи!

Бог да го прости. Кой е този човек, заслужил това твое прекрасно стихотворение?

Лъчезар ще възкръсва с всеки прочит на този достоен стих!

Лъчо беше невероятен човек, надарен с буден интелект и свръхчовешка сила. Накратко - Херкулес. Хващайки с два пръста петстотинкова монета я прегъваше надве. Преди да се пенсионира беше началник на службата за взривяване в София. Работил е и в дипламатическия корпус. Но коварна болест го повали и причини смъртта му на 75 годишна възраст. Мир на праха му!

Редно е да си спомняме за ближните, които не са вече сред нас.

Дай боже да се сбъдва! Амин!