Така ми липсва морската безбрежност -
идеята за необятна шир, браздена от вълни.
Родил съм се моряк от Земната метежност,

На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,

Достигна вече фазата последна.
Навлизаш в най-дълбокото на пещерата.
Мечтите ти са глутницата сенки –

Божествена си - с шеметна осанка!
Благодаря на силите небесни, че те има.
Вселената превръща всичко в сянка,

Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,

Хванала косите на ехото, препускаш тази нощ сред звездните пожари.
Представям си те все тъй крехка, с очи уплашени от злите погледи.
От злите погледи на съществата неумити, заточени на галактични гари.

Иванчо: Тате, защо този човек пред нас върви толкова приведен? Да не би да се е наакал?
Бащата: Върви така, защото е от "Изправи се БГ...", синко!

Спасителят е в отпуск. -
Тишината пунктирана е с точки и тирета.
Безумен морз и сякаш личен пропуск. -

По колко начина може да бъде развален един български лев на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки?

Закъсняла любов,
свещ догаряща в храма.
Празно е. Пусто под купола.

Ще отгатнете ли на колко нули окончава числото, което е произведение на всички цели числа от 1 до един милион /включително/?
 Както казваше инспектор Стрезов от сп.Космос - "решава логиката". Напрегнете сивите си клетчици.

- Хей, пич, кво крЕпиш там - на коча мъдете ли?
Гласът го удари като камшик през лицето и тук Мето си спомни за Наско Анастасов - физикът, който му обясняваше за диференциалното уравнение на камшика. От него следвало, че краят на камшик...