Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2023 21:43 - Орнаменти на небитието
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 854 Коментари: 8 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Спомените -
огризки от преживяно
в тъмния изгрев на небитието...
Огледай се -
край теб мъртъвци преминават
и ти говорят нещо с неми устни...
Не настръхваш ли от ужас...?
Самият ти -
призрак поробен от силуети...
Бурените в полето ти се усмихват -
билки с бодли.
От рак умираш,
но пак нищо не разбираш...
Ще можеш ли да се спасиш
от Спасението...?
Себе си да възкресиш
от кипенето (на живота)...?
Връх да намериш,
който да не е Голгота...?
Шествие е целта,
което към себе си води.
Всеки път върви себе си,
докато не се преброди...!
Всяка мисъл кръжи
над пистата на всемира!
Есента се оглежда във зима,
лятото в есен умира...!
Ти вехнеш, защото си стрък
в ръка невидима...
Далечното от близко извира...
Безкраят
върху крайност пикира...!



Гласувай:
3



1. emelika - Ще можеш ли? Отговори въпроси.
06.02.2023 22:00
Опитай! Поне до абсурдността на предела.
"Всеки път върви себе си,
докато не се преброди...!"
Ако се изхитри и почне наново, прескачайки края, няма да се познае, друг ще е и ще поиска пак да се преброди.
цитирай
2. zarenkow - Ние сме спомените ни,
06.02.2023 23:04
без тях сме никой. Те са аргументите и логиката. Те са самосъзнанието ни. Те са личността ни. Те са всичко, което сме, дори да са неистини. Те създават мечтите ни, радостите и разочарованията ни, а те от своя страна спомените ни. И това колело, докато се върти, сме живи, без да сме го искали и без да знаем целта и краят му.
цитирай
3. missana - Много хитро, Емелика. Благодаря ти!
06.02.2023 23:26
emelika написа:
Ще можеш ли? Отговори въпроси. Опитай! Поне до абсурдността на предела.
"Всеки път върви себе си,
докато не се преброди...!"
Ако се изхитри и почне наново, прескачайки края, няма да се познае, друг ще е и ще поиска пак да се преброди.

цитирай
4. missana - Много красиво го каза, Заренков. Благодаря! Към тези спомени причислявам и спомените от бъдещето.
06.02.2023 23:28
zarenkow написа:
Ние сме спомените ни, без тях сме никой. Те са аргументите и логиката. Те са самосъзнанието ни. Те са личността ни. Те са всичко, което сме, дори да са неистини. Те създават мечтите ни, радостите и разочарованията ни, а те от своя страна спомените ни. И това колело, докато се върти, сме живи, без да сме го искали и без да знаем целта и краят му.

цитирай
5. zemja - Диалектика
07.02.2023 00:18
Спомените са отпечатък на изминатия път; целта е пистата, която ни води към бъдещето.
С поглед назад, настоящият момент бележи посоката напред...
Харесвам философските ти стихове, Мисана!
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Земя!
07.02.2023 16:15
Дори и в лирическите си творби оставам донякъде философ. Изглежда такава ми е кармата.
цитирай
7. rosiela - Младене,
07.02.2023 18:49
хем си стоиш на земята, хем си бродиш отвъд. А бе голямо чудо сте това Водолеите. Космични са стиховете ти и причинно-следствени като внушения.
цитирай
8. zarenkow - Бродим винаги след времето,
08.02.2023 23:52
в онова, което се е случило вече, а спомените от бъдещето са също част от миналото, в пореден опит да изпреварим времето, когато дори не можем да го стигнем. Дори не можем да сме сигурни, дали миналото е такова, каквото предполагаме. То винаги е с вероятност по малка от единица. Изобщо шантава работа, но по добре шантава, отколкото никаква е преобладаващото мнение. :))) Интересна е темата за присъствието на философията в поезията и прозата. И в двата случая думите носят послания. Заедно с посланията идват и емоциите, а емоциите могат да идват и без ясни послания, чрез асоциациите, като очертаят контура само някоя гледна точка. Така е и когато някой иска да каже нещо конкретно, но не може и задава тема за упражнения по ритотика, като да речем, "Inter Folia Fructus ". :))) Да, но философия не се описва с емоции, тя е мироглед и не е плод на емоцията, емоцията може да дойде едва след разбирането и. За разлика от гледната точка, която също може да е мироглед, но пък с радиус нула. :)))
цитирай
9. missana - Сърдечно ти благодара, Роси и съм дълбоко трогнат!
10.02.2023 14:17
rosiela написа:
Младене, хем си стоиш на земята, хем си бродиш отвъд. А бе голямо чудо сте това Водолеите. Космични са стиховете ти и причинно-следствени като внушения.


Наистина зодия Водолей е много особена. А зодия Риби е направо мистична, в най-хубавия смисъл на думата.
цитирай
10. missana - Дълбоки и оригинални са ти разсъжденията, Заренков. Благодаря ти от името
10.02.2023 14:23
zarenkow написа:
Бродим винаги след времето, в онова, което се е случило вече, а спомените от бъдещето са също част от миналото, в пореден опит да изпреварим времето, когато дори не можем да го стигнем. Дори не можем да сме сигурни, дали миналото е такова, каквото предполагаме. То винаги е с вероятност по малка от единица. Изобщо шантава работа, но по добре шантава, отколкото никаква е преобладаващото мнение. :))) Интересна е темата за присъствието на философията в поезията и прозата. И в двата случая думите носят послания. Заедно с посланията идват и емоциите, а емоциите могат да идват и без ясни послания, чрез асоциациите, като очертаят контура само някоя гледна точка. Така е и когато някой иска да каже нещо конкретно, но не може и задава тема за упражнения по ритотика, като да речем, "Inter Folia Fructus ". :))) Да, но философия не се описва с емоции, тя е мироглед и не е плод на емоцията, емоцията може да дойде едва след разбирането и. За разлика от гледната точка, която също може да е мироглед, но пък с радиус нула. :)))


на всички читатели и от свое име!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5018210
Постинги: 2864
Коментари: 18568
Гласове: 3345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031