Съществува ли мисъл-лъх?
Полъхне ли над Нищото, трепва вълничка по него.
Нищото-вълничка не е ли вече нещо?
Но Бог е във всичко.
Как тогава би могъл да е в Нищото?
Нищото не е част от Всичкото.
Значи има нещо повече от Всичкото.
Отвъд Всичкото - там е царството на Нищото.
Който вдишва Нищо твори.
Който издишва Нищо е божествен.
Нищото с Нищо не се среща.
Границата между Битие и Небитие е вятър.
Вятърът е изгнаник от световете.
Няма да видиш косъма на гривата му.
Не можеш да го целунеш.
Хладен ще те отмине.
След него ще съзреш Пустотата.
Окото й е Пещера.
Заспалият в нея не се събужда.

невероятни прозрения. Браво.

нека е дъх за вятър изгнанник, с мисъл-лъх избутан от границата.
"Който вдишва Нищо твори.
Който издишва Нищо е божествен."
Това си го вдишал от Нищо-то. То е толкова уникално, че не подлежи на коментар.

Бог е създал света от Нищото.
И Бог е във Всичко...

В този стих от философски ъгъл се подхожда към понятията " всичко" " и нищо".
Навярно имаш цял цикъл от подобни творби, Мисана.

Абсолютно права си. Много съм мислил по темата и имам доста стихове свързани с нея.