Постинг
04.09.2021 19:52 -
След толкова изминали години
След толкова изминали години
понякога се питам - аз къде съм?
Нима в това, в което днес не вярвам,
или в това, което ще отмине лесно...
Нима стопих се там - в далечината,
която страшна диря в мен остави
и впива нокти леденият вятър
на времето затворено в кръвта ми.
В далечното поле ме има още,
макар и някога изгубен безвъзвратно,
под цветето склонило малък ъгъл
със сянката попила във земята.
Всеки творец, в която и област да твори, завоюва местенце от света за себе си – с това, което е създал и което не отминава с времето.
Поетът остава в стиховете си –"под цветето, склонило малък ъгъл със сянката си..."
И това е неговият ореол.
Очарована съм, Мисана!
цитирайПоетът остава в стиховете си –"под цветето, склонило малък ъгъл със сянката си..."
И това е неговият ореол.
Очарована съм, Мисана!
и аз се питам понякога така, макар и в друг аспект. Прекрасно е.
цитирайzemja написа:
Неспокоен дух! Всеки творец, в която и област да твори, завоюва местенце от света за себе си – с това, което е създал и което не отминава с времето.
Поетът остава в стиховете си –"под цветето, склонило малък ъгъл със сянката си..."
И това е неговият ореол.
Очарована съм, Мисана!
Поетът остава в стиховете си –"под цветето, склонило малък ъгъл със сянката си..."
И това е неговият ореол.
Очарована съм, Мисана!
rosiela написа:
Младене, и аз се питам понякога така, макар и в друг аспект. Прекрасно е.
Ти си заредена със светъл оптимизъм, а това е най-доброто и позитивно усещане, което, уви, не всеки притежава. Светла неделя!
Търсене