Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2020 10:49 - Ехо под пръстта
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 738 Коментари: 7 Гласове:
3

Последна промяна: 09.11.2020 10:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Как вие вятърът,
защото няма думи.

А аз, защото имам,
искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне.
А капките да са очи -
безбройни погледи,
които в миг отправям.
...Потъва ехото в огромните корони.
Под тежки стволове затиснато умира.
Заплетено сред корените голи
с пръст в гърлото
                             не може да извика...




Гласувай:
6
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
09.11.2020 14:57
вълнуващо, но е рано още за такова ехо, приятелю.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
09.11.2020 21:31
rosiela написа:
Младене, вълнуващо, но е рано още за такова ехо, приятелю.

цитирай
3. saankii - лек за нещастниците,няма..о'боже,колко сте жалки,двамката!!!!!!!!
10.11.2020 13:55

2. missana - И аз онемях, Роси!
09.11 21:30
Може би му е време за преглед при специалист.
цитирай
4. missana - Колко ли са ти поскъпнали хапчетата, че не можеш да си позволиш лукса да ги пиеш.
11.11.2020 00:31
saankii написа:

лек за нещастниците,няма..о'боже,колко сте жалки,двамката!!!!!!!! 2. missana - И аз онемях, Роси!
09.11 21:30
Може би му е време за преглед при специалист.


А трябва! Послушай ме!
цитирай
5. missana - Благодаря ти за коментара и за прекрасното ти стихотворение, Земя!
11.11.2020 02:10
zemja написа:
Това е философски стих... ...и аз няма да коментирам, за да не опростя неволно идеята му.

Но написах за друго ехо – в розова светлина :)

Ехо
Когато духнат ветровете
и дъжд пороен завали,
усещам студ чак във сърцето,
кръвта от самота боли.

Но в ехо от далечината
долавям топлия ти глас,
възсядам този буен вятър –
към тебе тръгвам аз.

Благодаря, Мисана!



Ако ми е позволено да разтълкувам своето стихотворение, то същността му е във вътрешното желание на Лирическия да си смени мястото с вятъра, който вие от свобода и да гледа чрез безбройните очи-капки на дъжда. Но ехото от този вятър потъва в огромните корони на дърветата, а също бива затиснато от тежките стволове и зарито живо в пръстта. Именно с тази пръст в гърлото, то не може вече да извика.
цитирай
6. zemja - Доста безнадеждно!
11.11.2020 07:06
Ти обичаш тъгата и мрачните тонове, Мисана...
От направените коментари разбирам, че и други се нуждаят от твоята помощ, за да стигнат до дълбочината на мисълта ти.
Благодаря!
цитирай
7. missana - Благодаря ти, Земя!
11.11.2020 10:08
zemja написа:
Доста безнадеждно! Ти обичаш тъгата и мрачните тонове, Мисана...
От направените коментари разбирам, че и други се нуждаят от твоята помощ, за да стигнат до дълбочината на мисълта ти.
Благодаря!


В стихотворението на Атанас Далчев "Вечер" се съдържат следните редове:

"Защо не можем наведнъж да бъдем
и тук и там - навсякъде, където
могъщо и безкрайно бий животът.
Ний непрестанно мрем и бавно чезнем,
веднъж от туй место, подир от друго,
докле изчезнем най-подир съвсем."

Това също звучи достатъчно безнадеждно. Понякога безнадеждността в поезията е просто опит да бъдем обективни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2380099
Постинги: 1821
Коментари: 12266
Гласове: 2485
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930