Постинг
09.11.2020 10:49 -
Ехо под пръстта
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1587 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2020 10:51
Прочетен: 1587 Коментари: 7 Гласове:
3
Последна промяна: 09.11.2020 10:51
Как вие вятърът,
защото няма думи.
А аз, защото имам,
искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне.
А капките да са очи -
безбройни погледи,
които в миг отправям.
...Потъва ехото в огромните корони.
Под тежки стволове затиснато умира.
Заплетено сред корените голи
с пръст в гърлото
не може да извика...
вълнуващо, но е рано още за такова ехо, приятелю.
цитирайrosiela написа:
Младене, вълнуващо, но е рано още за такова ехо, приятелю.
2. missana - И аз онемях, Роси!
09.11 21:30
Може би му е време за преглед при специалист.
4.
missana -
Колко ли са ти поскъпнали хапчетата, че не можеш да си позволиш лукса да ги пиеш.
11.11.2020 00:31
11.11.2020 00:31
saankii написа:
лек за нещастниците,няма..о'боже,колко сте жалки,двамката!!!!!!!! 2. missana - И аз онемях, Роси!
09.11 21:30
Може би му е време за преглед при специалист.
лек за нещастниците,няма..о'боже,колко сте жалки,двамката!!!!!!!! 2. missana - И аз онемях, Роси!
09.11 21:30
Може би му е време за преглед при специалист.
А трябва! Послушай ме!
zemja написа:
Това е философски стих... ...и аз няма да коментирам, за да не опростя неволно идеята му.
Но написах за друго ехо – в розова светлина :)
Ехо
Когато духнат ветровете
и дъжд пороен завали,
усещам студ чак във сърцето,
кръвта от самота боли.
Но в ехо от далечината
долавям топлия ти глас,
възсядам този буен вятър –
към тебе тръгвам аз.
Благодаря, Мисана!
Но написах за друго ехо – в розова светлина :)
Ехо
Когато духнат ветровете
и дъжд пороен завали,
усещам студ чак във сърцето,
кръвта от самота боли.
Но в ехо от далечината
долавям топлия ти глас,
възсядам този буен вятър –
към тебе тръгвам аз.
Благодаря, Мисана!
Ако ми е позволено да разтълкувам своето стихотворение, то същността му е във вътрешното желание на Лирическия да си смени мястото с вятъра, който вие от свобода и да гледа чрез безбройните очи-капки на дъжда. Но ехото от този вятър потъва в огромните корони на дърветата, а също бива затиснато от тежките стволове и зарито живо в пръстта. Именно с тази пръст в гърлото, то не може вече да извика.
Ти обичаш тъгата и мрачните тонове, Мисана...
От направените коментари разбирам, че и други се нуждаят от твоята помощ, за да стигнат до дълбочината на мисълта ти.
Благодаря!
цитирайОт направените коментари разбирам, че и други се нуждаят от твоята помощ, за да стигнат до дълбочината на мисълта ти.
Благодаря!
zemja написа:
Доста безнадеждно! Ти обичаш тъгата и мрачните тонове, Мисана...
От направените коментари разбирам, че и други се нуждаят от твоята помощ, за да стигнат до дълбочината на мисълта ти.
Благодаря!
От направените коментари разбирам, че и други се нуждаят от твоята помощ, за да стигнат до дълбочината на мисълта ти.
Благодаря!
В стихотворението на Атанас Далчев "Вечер" се съдържат следните редове:
"Защо не можем наведнъж да бъдем
и тук и там - навсякъде, където
могъщо и безкрайно бий животът.
Ний непрестанно мрем и бавно чезнем,
веднъж от туй место, подир от друго,
докле изчезнем най-подир съвсем."
Това също звучи достатъчно безнадеждно. Понякога безнадеждността в поезията е просто опит да бъдем обективни!
