Постинг
08.11.2020 10:14 -
Пролетно тайнство
Странен дъх ти носи пролетта,
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
минзухареното слънце се разгонва.
Сякаш нов си в късния си час,
вдъхновен от непонятен порив.
Хор от мигове с бълбукащ глас
за любов неспирно ти говори.
И понесъл раница мечти,
хълмове на щастие катериш.
Със хвърчилото на радостта литни
над тревите...за да се намериш.
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
минзухареното слънце се разгонва.
Сякаш нов си в късния си час,
вдъхновен от непонятен порив.
Хор от мигове с бълбукащ глас
за любов неспирно ти говори.
И понесъл раница мечти,
хълмове на щастие катериш.
Със хвърчилото на радостта литни
над тревите...за да се намериш.
Следващ постинг
Предишен постинг
де се сети за пролетта сега и така прелестно я обрисува със слово и мисъл? Или ти се иска направо да прескочим зимата?
цитирайrosiela написа:
Младене, де се сети за пролетта сега и така прелестно я обрисува със слово и мисъл? Или ти се иска направо да прескочим зимата?
Много ми се иска да прескочим зимата. Това няма да стане, но поне да е вярно твърдението, че ще е по-мека.
Да имаш светла неделя и много успешна нова седмица!
3.
missana -
Благодаря! Дълбоко съм трогнат от коментара ти, Земя и съм възхитен от стиха ти.
08.11.2020 21:32
08.11.2020 21:32
zemja написа:
Доста образно и с уникален финал! Мисана, мисля, че усещането за пролет идва от този хор, който за любов неспирно ти говори. :)
И аз съм на тази вълна'
Обичане
Аз те имам насън и в мечти.
(Не е малко, но не е и всичко.)
"Платонична любов" – казваш ти.
"Пла-то-нич-на" – аз с мъка я сричам.
Дали грешно плътта ме разбра,
или по-грешно аз я разбирам? –
Днес тя стене за капчица "грях".
Нещо свято у мене умира.
"Свято" значи "неземно", нали?
А пък аз съм си земно момиче.
От такава любов ме боли.
По човешки сега те обичам.
Благодаря за вдъхновението, Поете!
Щастливи изгреви ти пожелавам!
И аз съм на тази вълна'
Обичане
Аз те имам насън и в мечти.
(Не е малко, но не е и всичко.)
"Платонична любов" – казваш ти.
"Пла-то-нич-на" – аз с мъка я сричам.
Дали грешно плътта ме разбра,
или по-грешно аз я разбирам? –
Днес тя стене за капчица "грях".
Нещо свято у мене умира.
"Свято" значи "неземно", нали?
А пък аз съм си земно момиче.
От такава любов ме боли.
По човешки сега те обичам.
Благодаря за вдъхновението, Поете!
Щастливи изгреви ти пожелавам!
Перфектна поетична техника, но главното е, че в стиха няма нищо излишно. Максимална изчистеност и изразителност на словото. Уча се от теб на поетично майсторство!
Много е стимулиращо за мен, че виждаш в стиховете ми точно това, към което се стремя.
И вярвам на оценката ти.
Благодаря!
цитирайИ вярвам на оценката ти.
Благодаря!
zemja написа:
Благодаря, Мисана! Много е стимулиращо за мен, че виждаш в стиховете ми точно това, към което се стремя.
И вярвам на оценката ти.
Благодаря!
И вярвам на оценката ти.
Благодаря!