Постинг
20.09.2023 16:39 -
ЗАЛЕЗ
Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...
вярно, красиво и тъжно.
цитирай Имат оцветена памет, навлизаща в пространството. Удивително е това твое поетично съждение. Не мислиш ли, че ако вярваме силно в нещо или някого, то значи, че сме го изгубили временно, за да го осмислим и оценим?
цитирай
3.
missana -
Така е, Роси! Сърдечно ти благодаря. Това стихче е в памет на моя непрежалим баща.
20.09.2023 19:15
20.09.2023 19:15
rosiela написа:
Младене,
вярно, красиво и тъжно.
вярно, красиво и тъжно.
emelika написа:
Изгревите често си приличат, залезите са винаги различни Имат оцветена памет, навлизаща в пространството. Удивително е това твое поетично съждение. Не мислиш ли, че ако вярваме силно в нещо или някого, то значи, че сме го изгубили временно, за да го осмислим и оценим?
Наистина има нещо постоянно, което никаква сила не може да ни отнеме.
Ако вярваме в нещо, макар и вече отминало, то не е изгубено, а живее в обещаващия залез.
Това внушава този кратък твой стих, Мисана!
цитирайТова внушава този кратък твой стих, Мисана!
zemja написа:
Поклон пред Бащината памет!
Ако вярваме в нещо, макар и вече отминало, то не е изгубено, а живее в обещаващия залез.
Това внушава този кратък твой стих, Мисана!
Ако вярваме в нещо, макар и вече отминало, то не е изгубено, а живее в обещаващия залез.
Това внушава този кратък твой стих, Мисана!
На баща си съм посветил само 3 стихотворения, а трябваше да му посветя цялото си творчество.
Мъждее синьото, все повече червено.
След сто години (23.09.1923)
оцветена в своя кръв
паметта припомня изгрев.
цитирайСлед сто години (23.09.1923)
оцветена в своя кръв
паметта припомня изгрев.
