Аз идвам с белите флотилии от дни,
нюанс далечен от несбъднато прераждане.
Прераждане след онзи миг безтрепетно ленив
в неземното прелял душата на прокажения.  

И потопен сред моравочервени снегове,
въздишките на сферите космически попили,
сънувам непристъпни галактични брегове,
които някога с бинокъла на вярата са ме открили.  

Кажете ми, защо съмненията с гребени пенливи ме връхлитат
и мачта съм сред властносивия и леден океан...?
До мене нотите от музиката на отвъдното долитат.
Към центъра на виолетови флуиди плувам сам.  

Но после, зная, стигнал до блажени водопади,
с пречистен дух, неистов в своя девствен свян,
във вакуума вечно светеща звезда към Рая ще пропадам,
отломка от изригването на световния незрим вулкан.

"отломка от изригването на световния незрим вулкан."
Това е силно символичен образ на личността, която живее със световните проблеми.
И се преражда винаги като светеща звезда.
Завидно себеусещане за достойно изживян живот!
Твориш мащабна лирика, Мисана!

е много е просто. Защото си зареден с извънземна Божия сила. И дарба.

Вечно съм ти признателен за протегнатата приятелска ръка!

Да имаш прекрасна нова седмица!