Всички религии издигат в култ - на един своеобразен религиозен Еверест, върховно божество, снабдено с подгласници. Както има множество геометрии, но има една предхождаща всички останали, наречена Абсолютна геометрия, положена върху известно количество непоклатими начала, известни като аксиоми на Абсолютната геометрия - ствол за останалите, които като мощни клони се разлистват над нея в математическото пространство, така има и една Абсолютна религия, над която се вият като добре опитомени змии древни и не чак толкова древни религии. Брахман Чатърджи - индийски философ и мислител, прави сравнително изследване на религиите, установявайки безусловното наличие на обща част и надстройка. Именно тази обща част - сечението на всички религии, е обективното, което те внасят в колективното ментално пространство, като един обемащ го хоризонт - хоризонтът на верите! Този хоризонт е окръжност, чийто радиус е като критичния радиус на сферата на Шварцшилд. Зад него започва Божието владение. И веднага възниква закономерният въпрос, защо са нужни на Бог елементите на неговото творение? Защо са нужни хората, пъплещи като нищожни мравки в нищожна част от неговата вселена? Защо са нужни всички форми на разум? Защото лично аз нямам съмнение, че освен човешкия разум, който бих нарекъл Неразумен, съществуват негови много по-достойни представители. Не са ли те пренебрижими поставени в сянката на могъщата осанка на Бог? На пръв поглед изглежда, че е така и че съществуването на всички тези форми на живот е просто дар на Бога. Дар абсолютен и безкористен. Дар, за който той не иска от нас нищо взамяна. Но толкова прости ли са нещата. Не е ли дори всемогъщият Бог утилитарен? Разсъждавайки над този кръг въпроси, стигнах до своеобразно и неочаквано прозрение, което, ако ми разрешите, ще споделя с вас. От физиката е известно, че масата на ядрото на атома е по-малка от сбора на масите на неговите компоненти /т.нар. нуклеони/. Този феномен е познат под термина дефект на масата на ядрото /масов дефект/ и се обяснява с наличието на т.нар. енергия на връзките, т.е. на свързванията между компонентите на атома, която "изяжда" част от масите на компонентите, за да осигури по този начин свързването. Ако си мислим, че Бог наподобява този атом, то в неговата иначе съвършена вселена и Божия структура, също ще има необходимост от енергия за свързването на компонентите, а това неминуемо ни води да аналогичния термин - дефект на Бога. Ето защо Бог се нуждае от компонентите си, които в момент на резонанс, бидейки иначе малки и незначителни, могат да надскочат на дадени участъци неговия сумарен образ и така да доведат до важни корекции в Божествената същност! Затова Бог отчаяно се нуждае от всяка своя компонента. Неотдавна един автор ме помоли да коментирам негово експозе. В него той убедено и примирено твърдеше: 

"Човек разбира, че възможностите му са ограничени."

Ще ми се да добавя, че тези уж ограничени възможности, когато стигнат във фаза на резонанс, могат да надскочат и Божиите - по принцип неограничени възможности.