Пенсионираните полицаи Петров и Станков се засекли в един мол.

Петров: Станков, ти доста късно започна работа в полицията. Доколкото си спомням преди това беше дресьор.

Станков: Правилно си запомнил - бях дресьор на тигрици.

Петров: И защо напусна?

Станков: Някои от тях се научиха да ме яздят. Стана доста рисковано.

Петров: А после какъв стана?

Станков: Станах дресьор на слоница.

Петров: А не те ли беше страх, че и тя може да поиска да те язди.

Станков: Мани, мани - голямо шубе си беше.

Петров: Как постъпи в крайна сметка?

Станков: Намерих един местен котарак, за да ми реши казуса.

Петров: Котаракът с чизми...? Да не си го пуснал да я оправя?

Станков: А, не. Той беше твърде интелигентен, за да извърши подобна глупост.

Петров: Тогава...?

Станков: Научи я да мастурбира с хобот!

имало и съобразителни полицаи.
Станков е един от тях.
Хубаво си го представил, Мисана!

Безусловно Станков е много съобразителен. Бих казал дори, че е твърде съобразителен за полицай. Това се доказва и от факта, че е оставил старата слоница на самозадоволяване! И подозирам, че именно съобразителността на Станков го е подтикнала да стане дресьор, а не поет!!! Щото там хич нямаше да го бъде...

Сега моят виц на деня:

Един поет отива в община Варна по работа и успява да пита кмета:
- Кмете, а бе защо уволнихте колегата Станков?
- Защото, господине, докато беше тука на работа му виждахме по-дълго чашата с кафето, отколкото него самия, а най-редовно го е виждала касиерката при получаване на заплати.

Много съдържателен виц предлагаш. Явно полицай Станков е работил на много места и е трудно да му се хванат спатиите...Но постепенно се разчува. Предполагам, че е участвал и в зимни сеитби!

Вършитби звучи по-добре.