Прочетен: 2428 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2022 21:09
И ето ме на черен фон изрязан -
лъчът пътуващ цялата вселена.
Мен Падналият ангел ме създаде,
лежах под тъмната материя погребан.
Родих се от Окото на Земята,
поисках да съм сам и да съм труден...
на лесните не им е лесно, зная,
в сивеещия списък на погубените.
От процепа на своя ум изведен,
като изящен стих без продължение,
във кладенеца на съмнението спускам се
от дъното да взема възкресение.
... И отразен по непонятен начин,
чрез мълнията странно рикоширала,
към антисветовете се отправям,
за да ги вкуся и през тях да мина...
ЕХО ПОД ПРЪСТТА
Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам, искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне.
А капките да са очи -
безбройни погледи, които в миг отправям.
...Потъва ехото в огромните корони.
Под тежки стволове затиснато умира.
Заплетено сред корените голи
с пръст в гърлото
не може да извика...
ПЪТУВАНЕ КЪМ НИЩОТО
Живота се връща - изгубена гара в мъглата,
и с неизвестност величествен пак те посреща.
Миг само - ето лицето познато,
ето я болката нежна, с която ти стиска ръцете.
Нека сега да забравиш обидите стари,
тези горчиви минути, когато си давал по нещо
и като просяк, без гордост до края деня си изкарвал
с малка надежда под тъмния връх на небето.
Трудно е вече за бъдеще пак да мечтаеш
или да вярваш, че щастие там те очаква. -
Времето бавно превръща света в Огледало,
за да не мине случайно частица от тебе
Оттатък!
Чакай нощта да развие кълбото до края.
Мъртво е в нея, което си любил горещо.
Ад или Рай - все едно е какво ти остава.
Те са еднакво далеч и встрани от сърцето.
Утре отново потегляш в посока обратна.
Върху летящите релси - навярно последен,
чезне Живота - изгубена гара в мъглата,
с поглед останал назад и в звездите
прицелен...!
МИНОРНО
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле,
преди настъпване на нова стръмнина...
И гладки бръчки крие всеки ден,
преди от тъмното да бъде ослепен!
МИНОРНО
Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле,
преди настъпване на нова стръмнина...
И гладки бръчки крие всеки ден,
преди от тъмното да бъде ослепен!
Воден от съмнения и воля, ти като лъч проникваш в тайните на битието.
А понятието "антисветове" е твое поетическо откритие.
Поздравления!
Ти си само едно анонимно недоразумение.
Воден от съмнения и воля, ти като лъч проникваш в тайните на битието.
А понятието "антисветове" е твое поетическо откритие.
Поздравления!
В случая под антисветове разбирам светове от антиматерия, нещо до което физиците отдавна са стигнали.
Като човек приел диалектиката, не може да не си наясно, че няма неща, които са само позитивни.Нещата винаги се състоят от двойка противоположности. Следователно същото важи и за лъча.
Но нали се сещаш - кое е най-тъжното нещо след една изгубена битка? -
Спечелената!