Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2022 20:34 - АЗ - ЛЪЧЪТ - поетичен цикъл
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 2389 Коментари: 11 Гласове:
4

Последна промяна: 16.09.2022 21:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
АЗ - ЛЪЧЪТ





И ето ме на черен фон изрязан -
лъчът пътуващ цялата вселена.
Мен Падналият ангел ме създаде,
лежах под тъмната материя погребан.
Родих се от Окото на Земята,
поисках да съм сам и да съм труден...
на лесните не им е лесно, зная,
в сивеещия списък на погубените.
От процепа на своя ум изведен,
като изящен стих без продължение,
във кладенеца на съмнението спускам се
от дъното да взема възкресение.
... И отразен по непонятен начин,
чрез мълнията странно рикоширала,
към антисветовете се отправям,
за да ги вкуся и през тях да мина...








ЕХО ПОД ПРЪСТТА





Как вие вятърът, защото няма думи.

А аз, защото имам, искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
                                              дъжд да плисне.
А капките да са очи -
безбройни погледи,
които в миг отправям.
...Потъва ехото в огромните корони.
Под тежки стволове затиснато умира.
Заплетено сред корените голи
с пръст в гърлото
                                  не може да извика...












ПЪТУВАНЕ КЪМ НИЩОТО





Живота се връща - изгубена гара в мъглата,
и с неизвестност величествен пак те посреща.
Миг само - ето лицето познато,
ето я болката нежна, с която ти стиска ръцете.

Нека сега да забравиш обидите стари,
тези горчиви минути, когато си давал по нещо
и като просяк, без гордост до края деня си изкарвал
с малка надежда под тъмния връх на небето.

Трудно е вече за бъдеще пак да мечтаеш
или да вярваш, че щастие там те очаква. -
Времето бавно превръща света в Огледало,
за да не мине случайно частица от тебе
                                                              Оттатък!

Чакай нощта да развие кълбото до края.
Мъртво е в нея, което си любил горещо.
Ад или Рай - все едно е какво ти остава.
Те са еднакво далеч и встрани от сърцето.

Утре отново потегляш в посока обратна.
Върху летящите релси - навярно последен,
чезне Живота - изгубена гара в мъглата,
с поглед останал назад и в звездите            
                                                       прицелен...!








МИНОРНО




Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
 случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
 ... Зад кратката гора мълчи поле,
преди настъпване на нова стръмнина...
И гладки бръчки крие всеки ден,
преди от тъмното да бъде ослепен!

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
16.09.2022 21:20
невероятно силни стихове.
цитирай
2. rosiela - Връх!
16.09.2022 21:20


МИНОРНО





Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле,
преди настъпване на нова стръмнина...
И гладки бръчки крие всеки ден,
преди от тъмното да бъде ослепен!
цитирай
3. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси,
16.09.2022 21:23
за хубавите отзиви!
цитирай
4. morskipesni - Глупендер
16.09.2022 21:35
Побъркал си се, инак такова малоумие е необяснимо. Нямам желание да обяснявам на идиот защо твоето НЕ Е поезия.
цитирай
5. zemja - Мисана,
16.09.2022 21:41
Много ме впечатлиха тези твои размисли за живота, смъртта и човешкото присъствие в тях.
Воден от съмнения и воля, ти като лъч проникваш в тайните на битието.
А понятието "антисветове" е твое поетическо откритие.
Поздравления!

цитирай
6. missana - И кой си ти, че да обясниш кое е поезия и кое не?
16.09.2022 21:49
morskipesni написа:
Глупендер Побъркал си се, инак такова малоумие е необяснимо. Нямам желание да обяснявам на идиот защо твоето НЕ Е поезия.


Ти си само едно анонимно недоразумение.
цитирай
7. missana - Благодаря ти за този коментар, Земя!
16.09.2022 21:51
zemja написа:
Мисана, Много ме впечатлиха тези твои размисли за живота, смъртта и човешкото присъствие в тях.
Воден от съмнения и воля, ти като лъч проникваш в тайните на битието.
А понятието "антисветове" е твое поетическо откритие.
Поздравления!


В случая под антисветове разбирам светове от антиматерия, нещо до което физиците отдавна са стигнали.

цитирай
8. kvg55 - missana,
16.09.2022 23:23
Лъчът по природа е позитивно явление и нищото му е чуждо.
цитирай
9. missana - Благодаря, Краси!
17.09.2022 09:23
kvg55 написа:
missana, Лъчът по природа е позитивно явление и нищото му е чуждо.


Като човек приел диалектиката, не може да не си наясно, че няма неща, които са само позитивни.Нещата винаги се състоят от двойка противоположности. Следователно същото важи и за лъча.
цитирай
10. kvg55 - До 9. missana
17.09.2022 22:52
Прав си. Но в борбата само едната страна надделява.
цитирай
11. missana - Така е, Краси!
18.09.2022 00:49
kvg55 написа:
До 9. missana Прав си. Но в борбата само едната страна надделява.


Но нали се сещаш - кое е най-тъжното нещо след една изгубена битка? -
Спечелената!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5034910
Постинги: 2884
Коментари: 18663
Гласове: 3347
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031