Щом намразих и детството, значи
стигам своя неземен Ханаан.
Nevermore нека гарванът грачи
и погребва най-светлия блян.
Нека вятър от детския спомен
ме спохожда все още насън.
Аз съм верен на пътя тревожен,
блуден син на камбанния звън.
* * *
Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край.
Под сянката му до небе поникнах.
Обратно цвете с корените в Рай.
От ангелите под пръстта зарито.
СЛЕД БЛИЗОСТТА
Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване.
Насрещно гледаха сияйните очи -
подковно вплетени магнити в тайнството,
обменящи невидими лъчи.
Но се разтвори любовта сред необятното -
нищожна бучка захар в океан.
Непоклатимото усещане за слятост
еволюира в мисъл, че съм сам!
НЕ СЕ СТРАХУВАЙ
Не се страхувай, с теб съм и ще бъда
до сетния си жалък земен миг...
Зад времето дори, в небитие бездънно,
дъхът на твоето "обичам те" ще ме гори!
Докоснати в прегръдката на тъмнината,
сме звездни скитници, открили своя рай.
Пиян от щастие аз галя ти ръката
и моля тази светла нощ да няма край.
Притискаш се към мен с невинност свята,
магично девствена, с разпуснати коси.
Ухаят те, бледнеят дявол, бог, разпятие.
И вечността се спуска, за да ни спаси.
Единствен лъч сред земната тъмница,
възнасяш ме в пространства от мечти.
Душата става лекокрила птица
и прималяла от любов лети...лети.
Мира не дава на пигмеите в поезията, но в тяхна чест ще издадем още една книга по- късно, съвсем да им отровим ежедневието.
Да са живи и здрави ценителите на хубава поезия и проза, тях слагам на първо място.
Мира не дава на пигмеите в поезията, но в тяхна чест ще издадем още една книга по- късно, съвсем да им отровим ежедневието.
Да са живи и здрави ценителите на хубава поезия и проза, тях слагам на първо място.
Това недоразумение, морски песни очевидно няма покой. Ще вземе да се побърка човечеца и да ни тежи на съвестта. Май скоро ще се наложи да викнем онези - с белите престилки, за да му помогнат. Те си вършат съвестно работата!
Мира не дава на пигмеите в поезията, но в тяхна чест ще издадем още една книга по- късно, съвсем да им отровим ежедневието.
Да са живи и здрави ценителите на хубава поезия и проза, тях слагам на първо място.
Това недоразумение, морски песни очевидно няма покой. Ще вземе да се побърка човечеца и да ни тежи на съвестта. Май скоро ще се наложи да викнем онези - с белите престилки, за да му помогнат. Те си вършат съвестно работата!
Това осъзнах след прочита, Мисана.
дори погледа кротък на мама.
***
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!"
Същото е.
дори погледа кротък на мама.
***
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!"
Същото е.
Ценя много високо творчеството на Пеньо Пенев. Но не разбрах, кое е същото?