ЙЕРОГЛИФ
Животът е смъртта на мойто име
и неуловеният профил на нощта.
Дали остатъкът от мен съм аз самият,
там - редом с просяка прострял ръка?!
Безсмислицата, по която стъпвам -
привидна твърдост в лабиринт от дни.
Плъзгачите на жребия оставят
две дири - моят йероглиф.
ПО "ПОРТРЕТЪТ НА ДОРИАН ГРЕЙ"
Любов, не вярвам в гръмкото ти име,
затворен в сивия несвършващ ден,
и в лабиринта на нощта родила ме
през дефлорирания си от лъч химен.
Поредният възторг ще отзвучава бързо. -
Поредна порция несбъдната надежда.
На просещия време тенекета връзваш.
И Грей в портрет с обкова ти се вглежда.
Заспивай късна и до болка непонятна.
Ще прося милост на разсъмване от теб.
Във есен зла - за всички други златна.
Но не за мен - за прокълнатия поет.
МЕЧТАНИЕ
За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят
в сапфирено небе с червен отблясък.
Отлитат августовските ята - пилеят
следите си родени в птичи крясък.
Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност.
От гледката главата пак се мае
сред залеза, даряващ със нетрайност...
Ще се завърне светлото начало -
изгнаник в ерата на ветровете.
Прелей се в него и станете цяло,
блещукащ образ - зрим за боговете.
ЕТЮД С ВЪГЛЕН
Черно небе.
При облаците нощуваш.
Без облаци умираш.
Сън на сенки,
в нощи догаряш -
бенгалски огън на ветровете...
С дивите гъски на миговете,
Нилс Холгерсон
се усещаш.
Ледената кралица на бъдещето
те чака
върху айсберг от Рокуел Кент.
Северът е самотна посока -
стрелка върху платото Наска...
последен дъх на еделвайс,
крясък на похитеното лято,
спазъм на есента
в жълтия минзухар на слънцето,
гръб на минало
с вечния белег на настоящето...
Прицели се (без стрела)
в дългото очакване -
сталактит на надеждата...
Има ли нещо,
в което да вярваш...?
Всеки път е змия.
Изсъхнала съчка е споменът.
Ти си оглозгана мисъл
между кръстосани риби...
Стеле се звездният прах
от душите
прясно кремирани...
© Разказ за войната в Украйна от първо л...
Съобщение (относно "Веселите курорт...
Може би трябва Лирическият да промени гледната си точка - защото една преценка е винаги относителна...
Съпреживях, Мисана!
и неуловеният профил на нощта.
Дали остатъкът от мен съм аз самият,
там - редом с просяка прострял ръка?!
15.09.2022 20:25
Може би трябва Лирическият да промени гледната си точка - защото една преценка е винаги относителна...
Съпреживях, Мисана!
Не мисля, че всички стихове от този цикъл излъчват безнадеждност. Някои от тях са носители на оптимизъм.
Щото твоите глупости са глупости на едно анонимно недоразумение. Слава богу, че математиката и поезията са безкрайно далече от такива невзрачници като теб.
Щото твоите глупости са глупости на едно анонимно недоразумение. Слава богу, че математиката и поезията са безкрайно далече от такива невзрачници като теб.
По тази причина ги пускат на свобода. И резултатът не закъснява!
15.09.2022 21:08
Щото твоите глупости са глупости на едно анонимно недоразумение. Слава богу, че математиката и поезията са безкрайно далече от такива невзрачници като теб.
Сигурно майка му горко плаче за него. Бедната. Голямо нещастие!
Те не са ли вечни?
Те не са ли вечни?
В своя труд "За душата" Аристотел пише, че душата също се състои от атоми, само че по-фини от другите атоми. И аз питам - може ли нещо изградено от атоми да е вечно?