На дюните на времето приставам

Застанал до самия ръб на бездната,
до свършека на дните си застанал,
копнея в ъглите на твоята усмивка да остана -
да бъда най-несвършващият сън...
Навън е лято, птиците с крила вещаят
раздяла с август, с призрачните топли дни...
На дюните на времето приставам -
един невзрачен бледолик.
Живяното е лебед моногамен
с изящна шия от несбъднати мечти...

СТРАХОТНО Е. СИЛНО И ПРОЧУВСТВЕНО.
СЯКАШ НА ПРАГА НА ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ.

Дюните са образувание на времето и могат дълго да разказват.

С уникална образност внушаваш, че любовта може да вълнува сърцето до последен дъх...

Бог да Ви пази и дарява с благодатта си!