Беше утро. Ден първи на нашата свята любов.

И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах.

Твоят профил изящен с дъха на тамян, в порив нов,

стана символ на булчинско бяло и златна надежда.

 

Вятър южен погали тревите с невидими пръсти...

слънчев лъч неполюшнат в косите ти тихичко спря.

Милиарди щурци със симфония тайнствена кръстиха

светлоокото слънце, което от морската бездна изгря.

 

Ще запомня завинаги нашето морско начало -

на брега придошло след наивни по детски вълни.

Синевата над нас просия - в този миг огледало,

отразило отлитащи чайки - най-щастливите дни.

 

много нежно и много красиво стихотворение.

...остава красивото внушение, че, когато човек се влюбва, цялата природа край него тържествува.
И този миг ще се помни винаги, белязан от тихите морски вълни, от изгряващото слънце, симфонията на щурците и полета на чайките.
Благодаря за естетическата наслада, Мисана!

Да имаш чудесен уикенд!