Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2022 22:15 - Първородният грях (8)
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1338 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 23.02.2022 00:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Материалът е продължение на:

https://missana.blog.bg/poezia/2022/02/18/pyrvorodniiat-griah-7.1804185

Тези, както вече ги нарекохме Чисти теореми за съществуване, съществуват по един призрачен начин, сякаш са неща от страната Икстлан на Карлос Кастанеда. Но това, което предстои да споделя с вас надминава всички рекорди. Всеки един от нас, пренебрегвайки жилката авантюризъм в себе си, инстинктивно търси един сигурен и РЕАЛЕН СВЯТ, върху който да съгради нещо уютно и трайно. Но както е записано в Светото писание, сигурността на утрешния ден е химера. Има сили много по-големи нас, чиито планове са съвършено различни от нашите. Затова най-често си правим сметките без Кръчмаря. Някога някакъв мъдрец беше казал:

Реалността е по-фантастична и от най-фантастичната измислица!

Умен е бил този мъдрец - много умен! Самата математика ни дава обилно храна за размисъл в тази насока. И най-вече така наречените реални числа - съвкупността от точките върху реалната права /абцисната ос/ от минус до плюс безкрайност. Когато съзерцаваме медитативно тази права получаваме усещането за нещо банално и безхитростно, посяващо в душите ни чувството за скука - такава голяма скука, че тутакси да поискаме да избягаме далече от математиката. У нас подсъзнателно се вселява здравият инстинкт, че пренебрегвайки наука като математиката сме постъпили правилно и далновидно. И наистина какво по-скучно може да има от обектите наречени реални числа. Сбор, разлика, произведение и отношение на такива числа /с лека уговорка/ е пак реално число. Това прилича на затвора Сан Куентин, от който можем да избягаме само с помощта на усмирителната риза по метода на Даръл Стандинг от романа на Джек Лондон - "Скитникът между звездите". Тази безметежност е траела до началото на хиляда и петстотната година от началото на новата ера. Тогава един професор от Болоня - Сципион дел Феро, извършил онова, което нито един математик до този момент не успял да извърши. Той намерил формулата за решаването на кубичното уравнение. До този момент, благодарение на усилията на древните индийски и арабски математици, човечеството владеело само формулата за решаване на квадратното уравнение, зададено в буквен вид. Тайната на кубичното уравнение не можела да бъде разбулена. Изглежда дел Феро е бил продукт на извънземен експеримент, за да постигне това удивително чудо. Неговата формула решавала кубичното уравнение, записано с буквени коефициенти. Смея да твърдя, че това е най-великото интелектуално постижение на човечеството за всички времена. Ако на един днешен професор по математика изтрият паметта за неговото университетско образование и му бъде дадено да реши кубичното уравнение, то съм готов да се обзаложа, че той ще се окаже напълно безсилен да извърши този подвиг, ако ще да е и самият Андрю Уайлс. Гениалната догадка за тази сакрална формула вероятно е споходила дел Феро насън. Той се сетил за една знаменита формула, известна като формула за сложния радикал, чрез която може да се реши квадратното уравнение, ако се запише по хитър начин в подходящ за целта вид. Тогава го споходила мисълта да използва сходна формула със сложни радикали, но вече не квадратни, а кубични, за да потърси формула от точно този вид за решаване на кубичното уравнение. Късметът се усмихнал на изобретателния дел Феро и мечтаната формула паднала в краката му. Тази формула имала удивително красив вид. Оказало се, че решението на всяко кубично уравнение е сбор от два кубични корена /радикала/. Под първия стои израз от вида: a + квадратен корен от b. А под втория стои израз от вида a - квадратен корен от b. Числото b /така наречената дискриминанта на кубичното уравнение/ е сложен израз, записан с помощта на коефициентите на кубичното уравнение. Но точно тук идва най-странното.

Оказва се, че точно в случая когато кубичното уравнение има три реални корена, то квадратен корен от b е имагинерно число!!!

На този странен феномен се натъкнал Джироламо Кардано - друг блестящ математик и енциклопедист, който бил също и голям лекар, както и придворен астролог на папата. Той дори си направил собственоръчно хороскоп, чрез който предсказал деня и часа на смъртта си и наистина умрял в същия ден и час! Кардано нарекъл странния случай:

Casus irreducibilis /Несводим случай/.

Той наистина проявил гениална интуиция, наричайки случая НЕСВОДИМ. Защото бил убеден, че няма как да се избавим от цитираните по-горе имагинерни числа в двете събираеми от формулата на дел Феро. А това означавало, че въпреки, че сборът им дава в крайна сметка реално число, то не съществува запис на същото това реално число, в който  да не присъстват имагинерности. Невероятна догадка на Кардано, нали. Фактически той открил първите реални числа, които можем да запишем по алгебричен път единствено с помощта на имагинерности!!! Реалният свят на тези числа бил изразим само с помощта на имагинерния свят. При корените на квадратните уравнения няма подобен феномен. Той за пръв път възниква при кубичните уравнения. Редица математици след Кардано трескаво търсели нова тайнствена формула, която да ги избави от този чисто имагинерен недъг на новите реални числа. Уви, такава формула така и не била открита до 1899г., когато немският математик Ото Хьолдер даказал строго, че подобна формула не може да съществува, когато кубичното уравнение е записано с буквени коефициенти. Щом и трите корена на такова уравнение са реални числа, Хьолдер доказал, че те са неизразими другояче, освен чрез упоменатите имагинерности.

     Забележете какъв колосален идеен заряд се крие в Casus irreducibilis. Този идеен заряд може да бъде екстраполиран практически във всяка една област на познанието. В частност той е намек, че може би някои неща от настоящето са представими единствено с помощта на бъдещето. А следователно елементи на бъдещето са вече тук - в настоящето, като някакви призраци. Така, както призрачни изглеждат реалните числа от Casus irreducibilis, напомняйки ни отново за Чистото и неконструктивно съществуване на част от Реалността.

 

/следва продължение/






Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemja - Разбрах само,
23.02.2022 00:52
"... че може би някои неща от настоящето са представими единствено с помощта на бъдещето. А следователно елементи на бъдещето са вече тук - в настоящето, като някакви призраци."
Благодаря за споделените познания, Мисана!

Бъди здрав и все така – успяващ!
цитирай
2. missana - Благодаря, Земя!
23.02.2022 20:05
zemja написа:
Разбрах само, "... че може би някои неща от настоящето са представими единствено с помощта на бъдещето. А следователно елементи на бъдещето са вече тук - в настоящето, като някакви призраци."
Благодаря за споделените познания, Мисана!

Бъди здрав и все така – успяващ!


Стремях се да представя нещата във възможно най-упростен вид, за да бъдат разбрани от неспециалисти. Ще се радвам, ако съм успял.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5041289
Постинги: 2886
Коментари: 18682
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031