По идея на skotadix



Любов, очите ти са храм -                           
                               величествено дежавю...
Усещането за сакрален свян                          
                               и топлина на призрачния юг.  

Към тебе знойно, вечно устремен,
препъвам се в недъгавото битие.
Изтича времето в най-пошлия рефрен,
но синкава звезда изгрява в мен и теб.  

Готов съм целия живот да дам
за кратък миг до твоите нозе.
Джудже да съм ще стана великан,
галактиките на вселената превзел.  

Но нека само ехо да остана,
политащо след нежния ти зов.
Дори и бъдещето да е рана,
неземна ще останеш ти, любов!

родееш се с Данчо Ватев. Сходни сила на чувствата и преклонение пред любимата.

Едва ли ще се намерят по-достойни думи за Любовта, която дори в страданието си остава неземно възвишена.

С възхита препрочитам!

Благодарение на теб открих големия български поет Йордан Ватев. Вечно съм ти признателен!

След като ценител и майстор на поезията от твоя ранг ми дава насърчение с коментара си, значи все пак съм успял да предам чувството за любовта.

Радвам се, че възпяваш любовта, в параноята на неофашизма, хората забравиха за най-съкровеното...

Благодаря ти, скъпи Приятелю! Ако не бях прочел уникалния ти стих от линка най-горе, нямаше да получа вдъхновение, за да напиша моя стих. Бог да те дарява и занапред със здраве и все така майсторско перо!