Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото.
Не може да го гълташ през устата.
Избълвай го навън, за да се стоплиш
и с него да запалиш тишината...
Вулканите нима не правят същото -
обърнато небе е под краката ти,
звездите са разхвърляните кратери,
в обратно време гробът е утробата.
Мечтите са дъна на пропасти,
които зеят горе над главите.
Молитвите - предсмъртните стенания
преди прераждането на душите!

космично точно. За просветени.

изразил си мъдрост, която може да се тълкува многопосочно...
Според мен, всеки човек мечтае за вечност в земния си живот.
Но, за да постигне това, той трябва да гори във всяка своя дейност – като изригващ вулкан. Звездите също са кратери, затова имат собствена, а не отразена светлина.
Само този, който е осмислил живота си с добри дела, ще получи светло прераждане на душата си.
Бъди, Поете!

Поезията ти е възхитителна! За мен е чест всеки твой коментар, както и този към това стихотворение.