Постинг
26.01.2022 20:40 -
И бучка захар в леден океан...
Когато се изгубиш в лабиринт
страхът напира в теб и те поглъща.
Светът завърта се в невидим спин,
безсилно ти се струва най-могъщото.
И бучка захар в леден океан,
разтваряш се в солените съмнения.
Умира нероденият ти блян
попаднал в плен на мъртвото вълнение.
Очите са предградия на същността,
а споменът - последното причастие.
В овраг между живота и смъртта
живее тайно призракът на щастието.
прозорливец в космичните дълбочини си ти. Напълно правдиво.
цитирайrosiela написа:
Младене, прозорливец в космичните дълбочини си ти. Напълно правдиво.
Умееш да вникваш в драматичните моменти на човешката душа, Мисана.
Дори когато е изгубен в лабиринта на живота и вече вижда смъртта,
човек може да усети как пулсира в него призракът на мечтаното щастие.
Твоят Лирически си отива от света с отворени за неизживяното очи.
И това е вид жизнелюбие...
Възхищавам ти се, Поете!
цитирайДори когато е изгубен в лабиринта на живота и вече вижда смъртта,
човек може да усети как пулсира в него призракът на мечтаното щастие.
Твоят Лирически си отива от света с отворени за неизживяното очи.
И това е вид жизнелюбие...
Възхищавам ти се, Поете!
zemja написа:
Покъртително! Умееш да вникваш в драматичните моменти на човешката душа, Мисана.
Дори когато е изгубен в лабиринта на живота и вече вижда смъртта,
човек може да усети как пулсира в него призракът на мечтаното щастие.
Твоят Лирически си отива от света с отворени за неизживяното очи.
И това е вид жизнелюбие...
Възхищавам ти се, Поете!
Дори когато е изгубен в лабиринта на живота и вече вижда смъртта,
човек може да усети как пулсира в него призракът на мечтаното щастие.
Твоят Лирически си отива от света с отворени за неизживяното очи.
И това е вид жизнелюбие...
Възхищавам ти се, Поете!