Миниран си със себе си навярно
в живота монотонен, без следи.
Две точки свързваш само по случайност
чрез почерка си непростимо крив.
Не случи на любов, а на раздели -
рекорд постави, за да си стоик.
И на Персей с летящите сандали
за ходещите стана по-велик.
Амбиция отвътре те изгаря -
да полетиш над синия безкрай.
Да хвърлиш поглед зад онази вяра,
която надживява всеки край.
Сега не си на "ти" с живота.
На "вие" сте все още със смъртта.
И значи време е да вдигнеш котва
и да разпънеш всичките платна.
Последното ти плаване започва.
Навлизаш в пролива си от мечти.
Отвеждащ към небе - бездънна пропаст,
осеяна със шамандури от звезди...

изумена съм. Моите възхищения.

Нещастник! Това си ти. Безлик, овалян в мърлящина, криви престави, безпросветен пън.

Само дето с чернилките си пасивен. Интересно ми е там каква ти е любимата поза? Още малко и край на мъките ти - ще одобрят Истанбулската конвенция!

Иска се дълбоко и вярно себепознаване, за да се почувстваш като откривател с творчеството си...
Имаш го, Мисана.
Поздравления!

След този позитивен коментар ще си легна с чувство на удовлетворение. Да ти е прекрасна новата седмица!