Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03 09:52 - Възможно ли е?
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 786 Коментари: 8 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

КАМБАНА


Намразих всички, на които съм приличал...

Омразата скъсява разстояния.
От моравия залез съм осъден:
скъсени коридори, във които
и за разстрел ще бъде тясно.
Със сенки ще загасят светлините,
когато всичките пътеки да избягам
ще са кръстосани в дулата.

...Ще поседя на своята Камбана,
преди да са пристигнали Ловците
със изгладнелите си хрътки.
Полето в миг ще побелее
от костите на ударите скрити.
Камбаната със тях ще ме прелее
от спазмите на сухите ми глътки
във Тишината.

 

       Какво представлява времето? Не се ли състои то от коридори, по които човек като осъден на смърт бива отвеждан за екзекуция? Или пък то е съвкупността от подземни тунели в лабиринта на цар Минос, които рано или късно ни отвеждат при страшния Минотавър. И къде е нашата спасителна Ариадна? Съществува ли изобщо тя и ако да, какво представлява нейната загадъчна нишка? Спасителка ли е тя или е предател? Любима или Екзекуторка?

     Изобщо, любезни ми читателю, изпитвал ли си ти някога ураганното чувство за обреченост, или си чисто и просто една щастлива свиня, която грухтейки от радост, когато я угояват, си мисли, че така ще бъде завинаги и ще продължава нескончаемо да отъждествява живота си с хедонизъм. Защото в такъв случай не си за завиждане. Вече точат ножа за теб. Ножът, който ще пролее кръвта ти по черните поляни на всевишния.

     Всеки има своето лично хапче за да изключи Оператора си за реалност, когато кобният час удари. Това е нашият скъп цианкалий, който с едно невидимо сдъвкване ще ни дари с горчивия вкус на бадеми.

 

ПОСЛЕДНИЯТ ЖИВ


Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.

 

Но има все пак нещо, за което си струва да живееш без Бог и Дявол, без Ад или Рай - те са еднакво далеч и встрани от сърцето. Да останеш Рицар сред безкрая, по плочи от галактики достигащ Двореца на безсмъртните поети в илюминационния поток на звездите, за да пребъдваш във всички вселени, изключил жалката човешка същност...

 

ПОСЛЕДНИЯТ САМУРАЙ

 

На дъното на времето затворен,
в огромната му бъчва без отвори -
ще ферментираш бавно
в будна кома.
На вино - тъмна кръв, ще се превръщаш,
с вкуса на пергамент.
Жълтеят стиховете ти -
пера от птици,
изпуснати по вятъра отвън.
Извикай демоничната си същност.
Дъха си спри.
И прободи се право в хара с меч от слово.
Самурай -
на връх, оголен от мечти
(сред Черната реалност),
релефен белег.
По него ще те разпознаят -
антена
сред Отвъдното.
Клавишите на мислите
невидимият Пианист
докосва в транс
с върха на пръстите
(милиардите къртици залязват под земята).
Мелодия (забулена в мъгли)
е всеки път,
отвеждащ те по трупове от наркотици
в небесата.
Ще тръгнеш ли?
Или -
вземи си хапчето поезия.
Заспи до следващия сън...
в матрьошката
на своите прераждания.

 

Над БЕЗДНИТЕ - сянка застанал


Отново ти в миг полетяваш
с величествен полет на птица.
Крилата ти нека отрежат.
Устата ти нека запушат.
Ще пишеш със светли зеници.

Онези завистници черни
пак блясъкът твой ще ги стряска
в съня им кошмарен и земен,
защото гласът ти е силен,
стихът ти е лава подземна.
Поетът вулкан е от слово,
а словото трусове прави.
Разклаща света до основи
и срутват се старите сгради.
А Новото - то се въздига
на хълма могъщ и небесен.
И там само Бог ще запише
завинаги твоята песен!

 

 

 




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
26.03 09:55
уникален наниз от бисери!
Всеки блести по своему.
цитирай
2. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
26.03 10:43
rosiela написа:
Младене, уникален наниз от бисери!
Всеки блести по своему.

цитирай
3. morskipesni - Браво, евалла миссирка!
26.03 10:49
Капсулираните ти в отвлечен псевдостих безсмислия правят НАШИЯ живот по-цветен. Отражение на контраста.
цитирай
4. missana - Нямам вина за това, че единственият смисъл на жалкия ти животец
26.03 11:58
morskipesni написа:
Браво, евалла миссирка! Капсулираните ти в отвлечен псевдостих безсмислия правят НАШИЯ живот по-цветен. Отражение на контраста.


е да лъскаш бастуните на чернилките под който мост ти кажат те. Жалко, че си изпаднал дотам. От друга страна Бог си знае работата и щом така ти е отредил, ще използваш и занапред педите си за мерна единица. Защото ти си или педя човек, лакът брада, или си някой си Никифоров.
цитирай
5. zemja - Рицар сред безкрая!
26.03 20:32
Тази композиция от стихове и философски размисли внушава идеята, че САМО ТВОРЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧОВЕКА МОЖЕ ДА ГО ОБЕЗСМЪРТИ.

Все повече се вглъбяваш в темата за смисъла на човешкото съществуване, Мисана.
С нетърпение очаквам бъдните ти творби.
Поздрави!
цитирай
6. missana - Много ти благодаря, Земя!
26.03 21:45
zemja написа:
Рицар сред безкрая! Тази композиция от стихове и философски размисли внушава идеята, че САМО ТВОРЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧОВЕКА МОЖЕ ДА ГО ОБЕЗСМЪРТИ.

Все повече се вглъбяваш в темата за смисъла на човешкото съществуване, Мисана.
С нетърпение очаквам бъдните ти творби.
Поздрави!


Както за вниманието, с което ме удостои чрез хубавия си коментар, така и заради мисълта ти за творчеството. Творчеството ни прави зрими за Бог. Така влизаме в неговото измерение - в Храма Му !
цитирай
7. rosiela - Младене,
27.03 07:52
пак те чета, дълбок смисъл си ти. На 11 април по БНР съм подбрала стихове за любовта в различните й вариации, както само ти можеш да я пишеш.
цитирай
8. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
27.03 08:14
rosiela написа:
Младене, пак те чета, дълбок смисъл си ти. На 11 април по БНР съм подбрала стихове за любовта в различните й вариации, както само ти можеш да я пишеш.


Много ме зарадва с тази вест. Което съм го писал, диктувано ми е Отгоре. Аз не мога да пиша другояче. Затова винаги са се опитвали да ми пречат. Но единствено благодарение на теб нещата ми стигат до една наистина много широка аудитория! Дай боже да доживея времето да мога ти върна жеста.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2373763
Постинги: 1816
Коментари: 12245
Гласове: 2484
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930